Къщата на Яблански: малкият дворец в сърцето на София

 

Къщата на държавника Димитър Яблански, позната и като бившето Китайско посолство, е една от най-емблематичните и красиви сгради в идеалния център на София. Намира се на метри от Народното събрание, Софийския университет и е в съседство с други знаменити сгради като Военния клуб, Двореца (днес – Национална галерия) и Австрийското посолство. „Малкият дворец“, както е известна още къщата, има изключително интересна история и е един от най-ярките примери за необарокова архитектура в столицата. 


Къщата на Димитър Яблански, 2015

Къщата на бившият кмет на София Димитър Яблански се намира на бул. „Цар Освободител“ №18 и е проектирана от австрийския архитект Фридрих Грюнангер през 1906 г. и е завършена само година по-късно. Богато орнаментираните прозорци, балкони и цялостната украса на зашеметяващата фасада е дело на друг австриец - дворцовия декоратор Андреас Грайс. Грюнангер е архитект, който е оставил значителен отпечатък върху изгледа и атмосферата на стара София. Негово дело е и реконструкцията на Конака в Царски дворец (с арх. Т. Леерс и арх. Майербер) през 1882 г., както и редица други емблематични сгради. Къщата на Яблански обаче явно е била специален проект за него. По-късно Грюнангер претворява много от детайлите в нея в известната Вила Хедвиг, която прави за самия себе си в Залцбург.  


Бившето Китайско посолство в центъра на София

Фридрих Грюнангер е роден в Шесбург (дн. Сигишоара, Румъния) в Австро-Унгария. Учи при известния проф. Фридрих фон Шмид в специализираната школа по архитектура в Академията за изящни изкуства във Виена 1877-1879 г. Работи в еклектичен стил, виенски барок и сецесион. Въпреки, че проектира и в Европа, най-известните му работи като архитект си остават тези в България. През 1879 г. застава начело на Дирекцията за обществените сгради, след което става главен архитект на Разград. По-късно е издигнат в придворен архитект на княз Батенберг и княз Фердинанд. Не закъснява и първата му голяма обществена поръчка - Софийската духовна семинария и църквата "Св. Ив. Рилски" (1902-1914 г.) 


Снимка на къщата от 1920 г.

Автор е още на сградата на Богословския факултет, Мъжката гимназия във Варна, първата метрологична станция в Русе, Мавзолея в Разград, участва заедно с арх. Петко Момчилов в проектирането на Централната Минерална Баня в София, както и множество изключителни частни и обществени сгради в цяла България. Работи у нас до Първата световна война. На негово име от 2012 г. е наречена малка уличка в кв. Овча Купел. 


Димитър Яблански

„Малкият дворец“ действително е едно от най-добрите проекти на Грюнангер. Къщата е издържана в модерния по онова време необароков стил, но в украсата не липсват и ренесансови елементи, както и заемки от рококо във вътрешното оформление. Просторната мансарда е завършена от перила от ковано желязо и скулптурни елементи с изящни женски форми. Обзавеждането и строителните материали за интериора са поръчвани и изработвани във Виена. 


Орнамент от фасадата

Димитър Яблански е финансист и общественик, бивш кмет на София и депутат в Народното събрание. Баща му Марко Яблански бил едър земевладелец и член на Народняшката партия. Димитър получава образованието си в Париж – завършва Държавни и стопански науки. Става кмет на София за един мандат през 1897 г. За две години успява да направи няколко значими промени в тогавашния облик на столицата: подписва договор за прокарването на електричество в града и се споразумява за доставката на първите софийски трамваи с известна белгийска фирма. 


Близък е с Ив. Ев. Гешов и по-късно се жени за голямата му дъщеря Харитина Гешова. Двамата имат дъщеря – Мария, която пък се сродява с известния род Паница. Децата на Мария и Евстати Сава Паница – Сава Димитър, Харитина Мария и Димитър (Джон) Паница израстват в известната къща. На Димитър Яблански също е кръстена улица в София – в кв. Витоша. 


Къщата на Яблански

Сградата е паметник на културата от 1955 година – десет години след като е национализирана. След 9 септември 1944 г. къщата е дадена за ползване като резиденция на посолството на Китайската народна република. Някъде там започва и трагичната история на този архитектурен шедьовър. Строгите комунистически порядки и специфично усещане за стил не позволяват на китайските дипломати да работят в „буржоазния разкош“ на богато орнаментирания дом на вече преименувания бул. „Руски“. Стените и украсените тавани са боядисани набързо в равни, неутрални цветове в опит да ги накарат да изглеждат по-“народни“. 


Посолството се помещава в сградата до началото на 90-те години, когато започва нейното западане. Разграбена е почти напълно, повечето останали детайли и орнаменти са изпочупени докато съдебните дела и обсъждания в Столичния общински съвет за съдбата на легендарната къща се точат с години. 


Къщата през 2007 г.

За щастие тя бе реставрирана в близко до оригиналното си състояние и в днешно време в нея се помещава частен клуб и ресторант. 





Коментари

 


Добави твоето мнение


Други теми за София

 

"Дърветата имат тайни, които разказват само на тези, които имат смелост да се покатерят на тях"- разказва Рейналдо Аренас за своето детство. Мурата и камъкът сякаш са разговаряли с дърворезбаря от село Зимевица, когато е извайвал от тях бухали, фенери и гигантски цветя, островърхи кули, надничащи иззад клонаците в края на Борисовата градина в столи...
Прочетен: 6307 Коментари: 1
  Ето, я. Очакваме. Музикалната къща с два бора и два славея.    "Kъде ще ви заведат първо, ако отидете във Финландия например? - пита Елка Владигерова."И  добавя всеизвестния отговор" В Айнола, разбира се, в къщата на Ян Сибелиус. Ако днес трябва да отъждествите Панчо с някакъв дом, къде ще го намерите?"   Квартал "Лозенец" на улица Якубица ...
Прочетен: 2568 Коментари: 0

реклама



Автор

 


Изпрати съобщение
Направи приятел

niobe

Теми (151)

Албуми (1)

Видео (4)

Приятели (2)



Снимки за България

 

 
 




Видео за България

 



 


Тагове