Братислава под дъжда

 

На връщане от Виена, след преживения културен шок единодушно решихме, че можем да изцелим душевните си рани с посешение на малък, спретнат, красив и зелен град. Най-близко по пътя ни към България бе Братислава, който се оказа впоследствие всичко гореописано, освен зелен (по статистика бил третата столица в Европа с най-малко зелени площи на човек от населението, първенството държи известния Париж). На хвърлей разстояние от границата с Австрия, минавайки през моста над река Дунав се озовахме в центъра на Словашката столица.

 

След дълго обикаляне за паркинг намерихме един на космическата за мен тогава цена от 3 евро за час - най-скъпата, която бяхме плащали до момента (щото още не бяхме ходили в Дубровник), оставихме колата и тръгнахме на кратка разходка из централната част. Със своите почти половин милион души столицата на Словакия не е от най-малките градове, но въпреки това поне в централната част се усещаше уюта и романтиката на австрийските алпийски градчета. Валеше противен ситен дъжд, което не успя да развали настроението ни след Виенското разочарование, и шляпайки бодро под чадъра, успяхме за няколко часа да решим, че си струва един ден да се върнем тук отново.

 

 

Уникалното на този град бяха статуите, пръснати на различни места по центъра, включително под земята. Десита, разбира се, не пропусна да се ръкува, поиграе или просто снима покрай тях.

 

 

Разходката из старинните тесни улички, пълни с уютни ресторанти, успя да ни ободри повече от ръсналия дъждец, и с тъга си взехме довиждане с Братислава - обещавайки твърдо, че ще се върнем отново.





Асоциирани снимки към 'Братислава под дъжда'

 



Коментари

 


Добави твоето мнение

реклама



Автор

 


Изпрати съобщение
Направи приятел

Слави Котаров

Теми (1)

Албуми (1)

Видео (0)

Приятели (0)



Снимки за Братислава

 

 
 


Тагове